Тази събота беше работен ден и за отмъщение през нощта се случиха поне 12 концерта и вечеринки. Аз бях решена в Микстейп. Раздвоена, минимум.
В голямата зала - при бг рапа и тълпата от хора, с които обикновено не се засичаме по концерти - по работа, а в малката зала, при този нов, за мирогледа на музикалната директорка на БНР, музикален стил ска - по убеждения.
Не ми се прави анализ как съм се справила. Загрявах два часа с песните на Нова Генерация. Дори не съм решила още, дали искам тук да пиша за работа, каузи и битовизми. С главни букви, логично свързани начало и край на изречението и други подобни любезности.
Когато не мога да реша какво да си правя с блога, винаги е знак за дълбока потребност от житейска промяна. Ха - ха. Дори обикновено симптомът се проявява, за да оповести подсъзнателно вече заченало еволюиране.
Продължавам да си играя на щраус и докато не дойде крайният срок, няма да си живея с проблемите!
Редизайн, рилейтед постове, етикети.
Искам си цветовете! Важно ми е също, да се припомням произволно, в правилния шрифт, да може да съм лайквана и мета тагната.
Три нощи се подреждам в страници и нюанси, не са ми обмислени етикетите. Чупя се.
Ремонтирана, изпадам в детайли, а накрая спира да ми дреме за рамката на снимките, за подравняването, не виждам разлика между жълто и розово.
Ще пипна обаче още нещо, нищо, че суетата изтощава.
Твърде многото мислене за външния вид винаги ми е звучало като друга дума за отчаяние.
Ето и сега - изместих фокуса върху визията, а не върху същността. Отбягвам темата за времето през което съм Арлина.
Виждам се и в човека със лилави черти. Но тихо, тихо. Момичето без спомени! Моя любима.
Пребори ме.
0 comments:
Post a Comment