нощем съм чисто нова

безсънна съм и отново ще пътувам
когато не е лято и в багажа нямам бански
не е сладко да достигам границите
на държавата, на заниманията в автобус


цинизмът ми вече е сарказъм
близо стоя, но не съм ви близка
изнасилвам си силата
за шепа поезия

по необходимост 

си обитавам тялото

взаимно си вредим, воюваме 
със студовете ни

скривам следите от рани 

и дълбая нови

резки в рамката на решителността

решавам 

да припадна за днес

обезглавена, без заглавие

само по криле

сутрин не помня снощи

нощем съм чисто нова