На техен концерт се запознахме, втора нова година посрещаме заедно, нахранили сме котката. От скоро непушачи, само за денонощие сме се скарали и сдобрили четири пъти.
Той държеше да съм с тази рокля, аз си наредих значките по колана, нося и пръстена от бира.
Бира крада от бекстейджа или просто си я сервирам, после позор и минерална вода.
Изгубила съм си мъжа, изгубила съм Менделеев, всички кръжат.
В мрачните зали, не мога да се вглеждам в лица.
Скачам бясно по време на Сърмата и настъпвам сто пъти Ленкиша.
От песен на Сърмата дойде:
"като father, като в ада"
По време на нея най-силно настъпвам, не искам да се чувам как крещя.Сцената се изпразва, аз сядам на диван и избягвам да мисля за пороците си.
Поливайки с бира порива за равносметка,
отлагайки списъка със заплахи и задачи, криволича
отлично и избягвам погледи.
Ясна съм си, чувствам се прозрачна.
Толкова очевидна, категорична и изразителна,
че ме боли от чуждото прочитане
и ми е срамно да не ми се виждат
яйчниците.
Вкъщи посрещаме отново новата година,
а на Първи я свеждаме до революция
и възстановка на Големия взрив.
Чисто нови, бягаме от отговорност
всичко е затворено, но аптеката работи
нямаме хляб, играем си на пасти, щастието
е достижимо, свършваме заедно.
Съвършени сме заедно. Това е.
Краят на света
е при портите на Рая.


0 comments:
Post a Comment