точилка за изпращане на старата година

на 31 декември се будя най-сетне вкъщи и бликва гняв през неотворените ми очи, затова че
пет дена се будих другаде. бившите домове са коледна тъга, която занапред ще пробвам да си спестя.

не искам денят ми започва криво, въпреки че би било показателно за изминалата година. през 2012-та светът ще свърши, обнадеждена съм.

изсъсквам на мистър сън и се сбутвам в ъгъла на леглото, за да заспя отново и да поправя
лошото начало на последния 31-и декември.

в 3 без 15 отварям очи и недоволството ми още кръжи, придобило нови форми.

ставам и се страхувам да се погледна в огледалото. очите ми са в траур по литрите сълзи, минали през тях за последните дни.

не знам как някои успяват да раждат поезия от отношенията с майките си.
всичко, което аз сътворих са безсъния и безцелно обиколени улици, нервни кризи, треперещи ръце.

правя кафе, с което да вгорча горчилките и да ги преглътна. 

в 3 и 15 съквартирантът се буди и ми подарява точилка.

в ръцете на мистър сън ръцете ми не треперят, но цялата трептя.
само в тях съм хармония, смела съм, смея се.

време е! да избягам в празника.