wake up call

Първа целувка с куче.
Чернооко хъски. Мисля, че ме хареса.
Облиза ми устните, после изръмжа.
Цял живот пропагандирам цивилизация,
а всъщност имам нужда от животинската първичност
на едно кучешко облизване.
За да се засмея.
Без поза, откъм по-нехубавия ми профил.

После да се прибера вкъщи и да говоря без да мисля.

Казвам му едни и същи неща всяка вечер и никога не се изчерпвам.
Мисля, че е особено секси да зависим един от друг.
Виждали ли сте дете как плаче за играчката си, как мачка котенце, как вярва в безкрайността?

Целият мой живот спи в дясно от мен.
Понякога и в ляво, зависи в какво настроние сме.
Целият мой живот говори в съня си за острови, чува, че се смея и се засмива с мене с глас.
Стисва ме по крака и продължава да сънува, но безшумно.
Аз прехапвам устни и се втренчвам в ръбчето на ухото му.

Денят със сигурност беше знаменит.
По обяд сънувах баща ми. Беше изключително усмихнат и доволен. Подари ми подарък за рождения ден, опакован в коледна хартия. Аз на мига му простих, че е закъснял и скалъпил всичко. Подаръкът приличаше на плоча с обложка - коледна картичка. В ъгъла на картичката баща ми беше нарисувал набързо лицето ми. Аз вече бях трогната от главата до петите. Точно отварях подаръка и телефонът ми звънна натрапчиво.
Не успях да си прочета и картичката.

Все по-малко поводи да уважавам мобилните комуникации ми останаха.