01 November 2011

Doll parts

Живеем в центъра на задръстванията.
Идеален ден да бъда непушач. Събудих се.
Ще имаме нов диван, през нощта направих торта.
В 5:30 сутринта циганка ни влезе в дома.
Всичко е добър знак. Маски, долу!
Ще падне здраво кашляне.
Сбогом на фасовете.
Колко лесно е да бъдеш бог.

Кръгчета около паметника Левски.
Върху контейнер седи гола, разкрачена, разрошена
кукла от старите. Платмасова плът.
До книгите на старо едно момче крещи:
"не бъдете роби на обществото!"
Косата му е оранжева. Опитва да ме спъне.
Лудите винаги ме заговарят.
Все по-чужди ги усещам. Това ме натъжава,
но не достатъчно, за да запаля цигара.

1 comments:

Teya Diya said...

к'во да ти казвам вече не знам...