15 November 2011

бездействие, безпротиводействие








Паля вече наистина последна цигара и утре ще си мисля много за изкушенията.
Ще се затворя в стаята, ще обърна гръб на всичкото пушене в хола и ще се мразя, без да запаля.
От почти 3 години не ми се е случвало такова нещо, иначе не е като да не съм се мразила.
Но съм готова на всичко, за да се избавя от чувството за вина! Време ми е да се харесвам отново, ама до онова нездраво ниво на себелюбието, което поддържах на младини.

Аз съм стара жена, която просто още не е навършила 24, иначе всичко й е наред, остаряла си е. Другата седмица дори ще й правят операция, да не споменаваме белите й коси.


А пушенето пречи на писането. Предпочитам да вярвам в това, вместо в обратното.



Kъдрава и непушеща цигари отново. Окончатело дошла на себе си, без тази констатация да има нищо общо с пост тийн меланхолия или някаква друга момичешка склонност за идеализиране на миналото. Става дума за преодоляване на всички щети от едни налудничави три години, през които се случваха стряскащо нетипични неща:
- оставих косата ми да се изправи, пропуших, друсах, люлинствах, не ми дремеше.
- и дори по-странни - бях се обещала на мъж, с който нямаме нищо общо, освен засиления интерес към моята особа, спрях да слушам музика, не си вярвах.
- стигна се и до крайноти - баща ми, гостоприемен, както винаги, приюти един рак. После, явно му беше писнало все той да командва, та се остави във властта на рака. Две напред, едно назад и sex feet under.
Майка ми емигрира. Братята ми изгубиха добрия тон. Аз останах за дълго бездомна.
Кариерата ми започна да се държи по-неадекватно и от мен.
Докато всичко това се случваше, пуших цигара.
Може би сега, след като няма да пуша цигара, колкото и да се опитва да ме разубеди светът, апокалипсисите ще спрат да се случват?

Бих дала всичко, за да замразя времето в ден като днешния. Нямам нужда от бъдеще, нито от разнообразие. Всяко действие има равно по сила, но насочено срещу теб самия, противодействие. Затова бездействането е занимание за боговете, за недосегаемите, за щастливите. За пеперудите, които са се нагледали на ефекти и си стоят препарирани, от страх да не променят някоя съдбовна нишка с шарените си криле.



2 comments:

Николай Григоров /Shljko/ said...

Здравей, наистина ми е приятно да се запозная с творчеството ти :) !

Вечерница said...

о, творчество е гигантска дума, но мн се радвам, че си тук! :)