изучавам света навън чрез that 70's show.
дано е такъв, дано е такъв, дано е такъв.
вкъщи е по-хубаво. светът да се оправя.
ретроспективно ми е.
през последната седмица гледах Brazil, Pi, Cheech and Chong up in smoke, Jay and Silent Bob strike back, Midnight in Paris и Reefer Madness от 1936-та и шести сезон на that 70's show за втори път.
сложих на кухненската врата плакатa We can do it!
спрях цигарите.
изгризах си ноктите елегантно.
пуших трева до Птицевъдно – експериментална база към Институт по животновъдни науки, Костинброд. /завива се при ръждясалата табела ЯРКИ/
прочетох "Ще плюя на гробовете ви" на Борис Виан, беше възбуждащо.
"Дългият, мрачен следобеден чай на душата" започва с констатацията, че не случайно в нието един език не съществува изразът "красив като летище".
след Виан си трябва Дъглас Адамс.
летищата са грозни, гарите са грозни, магистралите също, а през зимата са и студени за палци.
колко хубаво, че аз съм си вкъщи.
a Стивън Хайд и най-големият брат Малкълм са братя, ти да видиш.
0 comments:
Post a Comment