шах с матката

в края на деня сядам до него, паля нещо като предпоследна евър цигара и осъзнавам, че в кухнята има салата, зеленчукова манджа, пържоли, пай и майонеза, всички направени от мен. мисля, че това е да си жена вече наистина, честно.
и да обясняваш на случаен таксиметров шофьор, че ни в клин, ни в ръкав, искаш да имаш дете. в матката.

в края на деня планирам пълна с подреждане нощ, нищо че е трудно да редиш дом за десети път и да си вярваш, въпреки че знаеш, че още следващия месец може да си някъде съвършено другаде.
време е да си призная, че стахът от несигурността, който предпочитах да наричам волност на непланираността и да развявам с гордост, вече не ми е приятел. неприятен.

какво от това, че тези стени не ми принадлежат.
не притежавам нито пода, който внимавам през нощите да не проскърца събуждащо го, нито притежавам тавана, в който се взирам, стиснала ръката му за приспиване.

когато срещнах мистър сън аз цялата бях празнина.
зона на евакуация. сянка на себе си, понесла бъдещите си трупове в безцелна посока. незаинтересована до пълен отказ от мечти и от самосъжаление.

мистър сън е първият мъж в живота ми.
първият, в който вярвам. първият, който е семейство.
затова няма избор, освен да ми е и баща, и брат, и дядо, и първо гадже, и последен флирт.

мат.