Обличам рокля с психеделични къщички и гъбки и се вливам в тълпа от сатенени жени и костюмирани мъже, които не са Мистър Сън. Винаги съм харесвала мъже с костюми, сега харесвам само него. Компенсирам липсата му, като говоря за него. Говоря и за себе си, разбира се, но това отдавна е едно и също.
Teya ме пита защо съм толкова сигурна, че е Той.
Аз съм зашеметена от излишността на въпроса.
Не споменах ли, че вече си представям усмивката на сина ни?
Измислих му и име.
Втора водка и тотално нежелание за социализация. Казвам на Даниш, че съм била част от този лъскав свят с лека досада. Осъзнавам, че когато избрах Мистър Сън имах избор между много различни светове. Бях в полюсите, искаха ме и се чувствах на мястото си навсякъде. У дома се почувствах за пръв път в ръцете му.
Той се спъна в подкожните ми страхове, целуна най-грозните ми лица, влюби се в крайностите и в ожулените колене, никога не пожела да промени дори щриха в мен. И това беше само началото. После ме научи какво значи Заедно. Всъщност, научихме го заедно.
Година след последната ми проява на несигурност, аз съм съвършено различен човек, дойдох на себе си, преодолях се. Всички рани са излекувани, ръцете не треперят, нямам нужда от експерименти, градя и подреждам дом. Готви ми се, вместо да ми се флиртува. Целувам го, вместо да се страхувам.
Той е еквивалентно равен на мен.
Свободата, от която винаги съм имала нужда - да съм освободена от несигурността.
Ето къде ми е бил хиксът!
Всякакви такива ги мисля, докато се взирам в лилавите си нокти и благодаря на всяка незначителна бримчица в живота, която е допринесла аз сега да съм точно тук, на това сребристо канапе, където изобщо не искам да седя, да прелиствам в главата си усмивки и рискове и да бързам да тръгна, за да се прегърнем по начините, по които го правим само ние и да съблека роклята с психеделични къщички и гъбки.
0 comments:
Post a Comment