точица се държи като голяма точка

чакам го в леглото ни
което имам от баща ми
и заедно с миксера от първия ми кекс
и ключодържател АЕЦ Козлодуй
е най-сантименталното наследство
без да броя братята

чакам го и не си вярвам този път
друго правя, втренчвам се
в точка от лилавата стена
точка, която е била
пред очите му
всяка вечер
но не я е забелязвал никога, сигурна съм
точка, която прилича в детайли на мен

слушам Антон и Точица на ем-пе-три
и липсват всякакви признаци
за хвърчащи класни стаи
липсват хвърковатите
хора, движения и настроения

а по-рано тази нощ
бях на същия абзац
от бара в Строежа
където преди сто години
му подарих невъзможен пъзел
на калинки, така и не го сглобихме
не сме си закачили и пердетата
проклети да сме
но никога клетки

Closure!

High означава високо.

Записки си водя. Не е заглавие. Способността да синтезирам ми се губи напоследък. Само някакви си едносрични думички излизат, хванати една за друга, но разбъркани. ХодИ ги нареди.
Правя си ретро прически, сигурно си мисля, че като заприличам на тогава ще се върна и пак ще знам. Машина на времето си изобретявам, въображението ми копае, а мечтите ми са дизайнерите. Посоката е грешна обаче. Трябва да обърна брояча и да му наложа знака плюс и да дава само напред до края . Може би пристрастно говоря, но още от училище минус безкрайност ми беше доста по-не-симпатично от плюс безкрайност. Звучи отрицателно, назадничево някак. Логично точно колкото да откажеш цигарите. Объркана съм, защото скоро четох някъде, че логиката не е най-правилният метод за достигане до същината. Готова съм да измислям причини до когато поискам. Чрез непосредствена връзка преминавам от един проблем в друг, без да забравям за всеки един от тях. Какви неположителни думи използвам .. А бленувам само с хубави да боравя. "В период съм", цитирам човек-мъж.
ЗА еманципацията, ама извън леглото. Смисъл за отношенията, които не включват мебели в себе си, може и така. И съм против, защото наистина сме слаби там, не сме "играчи" като мъжете, пречупваме се за безвреме. We have no balls. Чувам, че там се крие силата - в топките.

слънцето огрява остатъците от деня
усещам, че мога да го размажа по лицето си като крем
фон дьо тен за емоции

пуша уж последната цигара
ще си взема душ и после на къде?
към кого и поради защо?

чакам уикенда със нетърпение,
след наспиването се изчерпвам, обаче.

Стимулът го няма
и следи не виждам даже.
Размили са се от всичките морета от тогава.
Кишата ги разруши, дълги зими бяха.

При всеки идва време, когато трябва да се възроди.
Ако не го направи, неизбежно ще умре.

And that, my friend, is what they call closure!


                    

счупеното носи на бой

в 9 сутринта в Алкохол ни спират алкохола

справихме се безвъзвратно с изискаността

отпразнувахме раждането на бар Кода

и шепа други рождества

насаждения

в помощ на разсъжденията по думата аборт

опасна като водка, шотове и Иги Поп

в нощта, в която срещнах Ада

и тя беше пияна

заспивам с котката, хазяйката и шума в ушите

алтернативна съм до полудяване

смеха ми често са го мразили

намразвам го и аз

както всеки друг ненужен звук

следобед, когато Еди прави суши

а повечето хора, които познавам 

берат души

но резултатът се оказа положителен

нищо, че си ожулихме щастието

просто / наобратно

                                                               Просто и наобратно е всичко  

Способността да усещаш, да чувстваш, да трепнеш от допир, от поглед, от въздуха дори. Всеки човечец чувства. Това ни свързва хората, всичко друго е път към собствения край и друга посока.  Пътеки, отклонения, спирания..засичаме се, неизбезжно е. Тогава някаква „химия” така наречена взима , че се случва и разказва играта на трезвата главица. Как се обясняват две противоположни мнения на един и същ човек в рамките на една едничка нощ?! Хубаво е да има принципи, усет за мярка, лимит..граници някакви, или пък не е..те ограничават, спират ни и притъпяваме „нещата” , държим си  всичко вътре и после ставаме луди. Налудничево луди, непохватно и ненормално се държим, и все нещо вътре се таи. Затова няма да се спираме, а ще изживяваме. Кой каквото може, кой каквото иска. Не че винаги се получава, както го желаем. Усмивка и позитивна мисъл никога не са пречили, може да пробваме така, пък ще видим.

За носталгия си говориха снощи и при самото изричане на тая дума ме побиваха тръпки. Май носталгията означава да ти е тъжно за нещо, а на мен това не ми харесва. Аз съм свързана с нея много , все ми казват , че в миналото живея.. а не съм от тези дето не гледат напред. Мисля си, че нещо недовършено назад ме кара все да се връщам или пък съм перфекционистка, която го критикува и си го представя по-добро в настоящето и бъдещето. Все нещо искам да изгладя, да оправя..да помогна, чак толкова добър човек не съм ( е*и му майката ), май ми трябва признание..от някой, който и да е. От мене си, да!  Тъжна история. Знаци - колкото искаш и знанието -  колкото го имам, уж трябва да ми покажат, че себе си трябва да разбера първо, да си помогна и после вече да раздавам житейски съвети и да си давам от енергията. То постъпи нещо, появи се я той, я някой друг, който обичам повече от мене си и хоп – давам я цялата, и то не само, ами и повече. На минус оставам, зареждам някъде набързо..като с мобилните апарати -  нали се сещаш – отиваш някъде навън с една чертичка батерия..почва да мига, да пищи – излиза все някой със зарядно за нокиа с тънка букса ( букса?!) и  15 минути дърпаш от тока на някой бар, и имаш връзка с 300те човека в контакт листа ( от които се чуваш с 10тина макс, другите от куртоазия ги държиш.. и да знаеш кога да "удариш червената слушалка"), докато се прибереш и не включиш за цяла нощ. Какво излиза сега, че сме като телефоните.. само дано накрая не почнем и за нас самите да се вайкаме, колко по – добре е било като ни е нямало..по-свободни бяхме без тия телефони.. и света е бил по-добре без нас.  Ама ни има и както се казва “we have to deal with it” .. хаха уж елементарна всекидневна фраза от американо-българското ни ежедневие и речник, пък тооолкова сложно се оказва.

Та за енергията и носталгията, каква ирония, смешно стечение на обстоятелствата или по-скоро на времевите диапазони и техните специфики. Миналото ни е давало сила и мощ..ех тая дума „енергия” просто няма с какво да се замени. Кажи ти синоним на енергия? Ама не сега да изхитрееш със  „скаларна физична величина” (да! В гугъл проверих, ти не го ли правиш с всичко.. ама всичко, всичко – и когато искаш да си сигурен „усъвършенствам ” или   ”осъвършенствам ” е..)   Отклоних се.. това е, защото обичам хаотичните мисли, а се водя подредено момиче..пак ирония , може би за да го има и  баланса е така. Та, казвах, че миналото ни е давало енергия, а сега като се връщаме към него и пие ли пие от нея, ама така пие, като че ли няма да има утре. И ни изтощава,  страшен кръговрат, трябва да го спрем. Аз между другото сега тия неща си ги пиша , не ти „читателю” да кажеш после – евала (обичаме я тази турска дума и това е ) или пък да изкритикуваш всичко с още по-любимото ни псевдо съгласие при разговор – „ е права си, НО аз мисля че ..” и почваш да редиш абсолютно обратното на това, което току що си подкрепил с първата част на изречението ти. Хаос. Не за съгласие или противното нему, а за да стигна аз до някъде.. като се замисля и посока нямам, ама вървя, което е добро начало. Ако междувременно и ти стигнеш до там някъде с мене, чудно! Към прогрес се стремим, after all!

Обмен на ток трябва да се случва - изжаргонясах тука! Сленг мой си вкарвам, за да се разбирам – нали за мен го правя. Едно от малкото неща, които правя за мен – да си го вкарвам хаха жаргона де. Когато определени обекти са около мен ми е най-странно усещането как съм програмирана или как съм си се програмирала е по-точно, защото сами си се създаваме. Градим се, рушим се. За обектите няма да говоря, тооо  те до т’ва дередже ме докараха! А пък логично ми звучи и около тях най-объркана да съм, тогава емоциите май излизат на повърхността, че чак и вълни правят. От тия големите вълни, които заливат и после фшлюп и те взимат с тях като се прибират. Излизат най-искрените и първосигнални емоциики и един вид човека срещу теб ти се явява огледалце д’ге. Виждаш се и ти се плаче направо. Чувството го сравнявам с това да се събудиш след мноого тежка вечер и да срещнеш отражението си за пръв път.. „уау” и „о, Боже” започват да излизат едно след друго от сухата уста.. така се сещаш за водата, пийваш и целия тоя етанол ти се връща , ама отзад напред. Ужасна история, която всеки знае, знам! Та – среща – буум и край – изведнъж си на терасата сама и мислиш.. Взимаш си почивка от собствения ти образ, идваш си в повече сама на себе си демек. Пълна скръб са това емоциите, ако не можеш да ги владееш, а те не са за владеене като цяло, какво правим тогава питам аз?.. Финтираме ги или както става най-често те ни финтират и ни размятат , както си искат. Общо взето нашата работа е да излезем на бойното сантиментално поле и да се опитваме ударите в стените да са възможно най-леки. Поле със стени!Да! Аз скоро ще минавам през  тях, решила съм го! А в някакъв момент няма да има в какво да се блъскам, ще им се не види .

Навънка си, поемаш въздух и започваш едно по едно да прехвърляш нещата, а то никак не е лесно , защото стаята е пълна с.. неща – обектите имам предвид. Те си имат малки нещица много и в главата ти вече е пълно с плъхове и мишки , които църкат и ти миришат.Пак дишаш! Минус  една мишка и два плъха сме ..ух добре е..даваш им там храна на останалите, плейваш един от заредените филми за лошо настроение в сообствената ти глава. Там какво е, не е вЕрно. Укротяваш зверовете и пак влизаш в стаята. Поглед , едно , две, разсейка тук, отивам за лед. Няма. Защото един от обектите е шматка. А нямаше да говоря за това. Щях и да си легна рано снощи. Така се случват нещата, просто и обратно е всичко. Борбата е тежка, казвам ти. Викам, крещя си сама на себе си. А себе си е множествено число, също да знаеш. Едната е луда и адската депресия..най-големия ми проблем. Щ е я премахна, не цялата де, ще остане малко, ‘щото и депресия си требе, иначе няма да можем да оценим хубавкото. Чушки. Контра постоянно съпътства обърканата ми душа хахах колко лирично звучи.  Ще ми мине като на „мръсна кучка”, цитирам тука.  Причината е , защото обичам да обичам. Обичам да има „обичам” по два пъти в едно изречение.

Всъщнооост, цялото това нещо е от манипулативното уиски снощи. Бях си добре без него, само мисли прескачаха през гънките от време на време , прокрадвайки по някой странен поглед, дето малцина разпознават същността му.

Реално! Размислите трябва да се правят на сутринта. Защо? Защото след като се събудиш и разбереш какво е пропуснало съзнанието ти под формата на съня , който се е появил в 40те минути , които изкарваш със затворени очи  -  тогава имаш пресят материал ,върху  който да работиш. А неее груба настилка, мокра и лепкава от разлятите чаши и стопения восък. На купон като на купон, в главата е същото.. – вечерта -  лудница, хора, усмивки, погледи, докосванки , грим и сияние, а на сутринта пердетата са пуснати , вип е имало,  размазало направо, а  шевната машина е на ебем ти страна, без извинение. 
Едно по едно всичко ще мине, слагаш медец в черния чай и гледаш към слънцето малко.  Все едно си зареждал телефона цяла нощ.